Ерджин Кендъл

Име:
Ерджин Кендъл – не питайте това име има дълга история

Години:
18

Раса:
Обикновен човек

Дарба:
Няма от къде да имам

Външен вид:
Чернокоса красавица със черни очи. Това си е самата истина. Красива съм и съм чернокоса. Косата ми доста често е пусната. Обичам да я чувствам, а и не е една от най – късите, дори бих казала, че е доста дълга, но не подминава кръста. Почти винаги съм с някоя къса поличка и потниче без презрамки или дънки и потниче и винаги с яке върху него. Обичам да нося аксесоари. В повечето случаи герданче и гривничка, в рядки случаи някой пръстен, но има и такива. Много мразя да обличам рокли. Много рядко обличам, но просто не ми понасят. Понякога доста често ме вземат за някоя кучка, но всъщност не е точно така.

Характер:
Живота ми се дели на два периода: преди и след умирането на родителите ми. Казвам защото има връзка и с характера ми не само с историята.
Преди умирането на родителите ми:
С една дума дете за пример. Едно на милярд. Да кажем на милион, защото ще останат много малко децата за пример. Бях много възпитана на времето. С една дума момиче за пример.
След умирането на родителите ми:
Тотална промяна. Всичко, което е правела преди своята любов към всичко започна да се променя, поради факта, че родителите й умират. Тя не успява да го преживее. Всички я подтикват към промяната и тя решава да се промени, но вече нищо не е същото. Започва да се държи с приятелите си така, както те се държат с нея. Вече тези закачки при гаджето ги нямаше. От 15те си години насам не е имало такова, или поне не сериозна връзка. Спира да и пука за всичко и всички, дори за себе си. Не я интересува абсолютно нищо. Готова е да приеме смъртта си всеки път, когато има удобен момент. Чувства се някак по затворена. Започва да отговаря, което започва да дразни почти всеки, а също и нервира.

История:
Както казах живота ми се дели на два периода. Нека да започнем с името. Майка ми и баща ми са решили, че ще съм момче. Майка ми е искала да ме кръсти Ерин, а баща ми Джинръл (малко са шашави). Родила съм се момиче и са решили да обединят двете имена. Между другото са се колебали между Ерджин и Рълин (забележете, че и в двете имена има част от тези, с които са искали да ме кръстят преди да съм ги разочаровала с това, че съм момиче). До тук с името мисля, че изчистихме въпроса. Да започнем с историята.
Преди умирането на родителите ми;
Аз съм второто дете в семейството. Първото е брат ми, който е с една година по – голям от мен. Още като четири годишна съм започнала да се уча да свиря на цигулка и съм тренирала пеенето си. Всичко това в продължение на десет години. Когато ставам на осем ме изпращат в училище, в което да се уча на възпитание. Не помня как и беше името. От всичко това ми идва и цялото възпитание. Майка ми, която е била певица е имала детска формация, в която аз активно съм вземала участие. Общо взето така преминаваше живота ми в този период.
След умирането на родителите ми:
Те починаха при пожар аз самата научих за това месец след като се е случило. Тогава още в началото много плаках. Бях едва на тринадесет. От тогава ме гледаше леля ми, но по скоро толкова колкото да съм жива. През първите две години ме бе отписала от академията за обучение, защото нямаше необходимити средства и ме премести в обикновено училище. Всеки божи ден ходех и плаках на гроба на семейството ми. Но след това се съвзех и реших да спра да гледам назад. Както казах леля ми не ме гледаше усобено много, за това се случиха и някои други неща. Първото беше, че се изнесох от тази дупка, в която живеехме, още на 16 години. Тя дори не забеляза, но за нея е нормално. Започнах да живея в един хотел. Изкарвах пари с творчеството си и по точно не пеене, за рисуване. След смъртта на майка ми и баща ми се отказах от всичко, което някога бях могла да правя.

Допълнително:
Пие
Пуши

Снимката, на личността, която използвате + името:
Victoria Justice
(снимката нещо не излиза)

Одобрено си!