Mystic grill

Заглавие: Re: Mystic grill Чет Апр 04, 2013 3:08 pm

Събудих се с ужасно, отвратително главоболие. Дневната светлина дразнеше очите ми, затова побързах да скрия лицето си. Опитах се да си спомня какво точно бях правила вчера, но в ума ми имаше черни петна. Не можех да се сетя за нито един определен момент. Да, със сигурност се пях напила здраво, но не помнех дори и това.
Главата ми пулсираше и имах чувството, че всеки момент щеше да избухне. Разбутах завивките и се измъкнах от леглото. Стигнах до банята, като преди това залитнах няколко пъти. Хубавото беше, че имаше на какво да се подпра. Супер, само световъртеж ми липсваше.
Застанах пред огледалото и пуснах водата да тече. Напълних шепата си и си наплисках лицето. Надявах се, че поне ще ми помогне да се освежа малко, защото се чувствах като парцал.
Отново погледнах към отражението си в огледалото. Бавно и постепенно спомените започнаха да изплуват в съзнанието ми. Спомних си, че бях карала към някакъв малък град далеч от Мистик Фолс, а след това бях отишла в бар, където се бях напила заедно с голяма компания от хора, които изобщо не познавах.
Премигнах няколко пъти и се върнах обратно в стаята си. Е, поне се бях върнала благополучно вкъщи.
Влезнах в дрешника си и издърпах една от закачалките, които висяха там. Не погледнах какво точно обличам, но и не ми пукаше особено. Застанах пред огледалото и чак тогава разбрах как съм се нагласила. Обърнах малко повече внимание на косата си, която наподобяваше изоставено гнездо. Отне ми доста време да я разреша и изправя, но когато бях готова, се уверих , че трябва да излезна някъде. Не можех да прекарам целия ден вътре, защото Деймън най-вероятно щеше да разбере за моето малко приключение през нощта и отново щеше да ме смъмри. Мнението му не ме вълнуваше особено, но не исках да ми отнема излишно от времето.
Ако имах късмет в Грила щеше да се намери нещо за хапване, защото бях умряла от глад. Вече беше решено, че ще отида там. Излезнах от къщата и се промъкнах в гаража на Деймън, откъдето измъкнах любимата си кола. Подкарах я към центъра на града и паркирах пред заведението. Влязох вътре с решителна крачка. Зарадвах се, че беше тъмно, защото изобщо не понасях слънцето днес. Не свалих слънчевите си очила, защото така си ми беше добре. Докато вървях към бара се огледах наоколо и за щастие, никой от присъстващите не ме познаваше. Напоследък не исках да се срещам с приятелите си, защото те постоянно ми говореха за емоции и човечност - думите, които в момента не понасях.
Седнах на един от високите столове и си поръчах кола, след което подпрях главата на едната си ръка и се опитах да си спомня остатъка от миналата вечер.

Заглавие: Re: Mystic grill Чет Апр 04, 2013 3:59 pm

Чувствах се прекрасно. За първи път от много време се бях наспала като хората, обаче по принцип това не допринасяше за такова щастие. Не знам какво ми ставаше, но не ме и интересуваше много, много. С усмивка се измъкнах изпод скъпите, меки завивките и започнах да подскачам нагоре-надолу из стаята си. Отидох до радиото, по което точно сега даваха една песен, която аз много харесвах – Get Some. Увеличих Звука до край и започнах да танцувам. Косата ми се мяташе наоколо, а аз се въртях весело.
Отидох в банята и си измих зъбите, като продължавах да танцувам все така, а после отидох и до гардероба си. Избрах леко разголена блуза с голямо деклоте, прилепнали по тялото ми панталони и кожено яке, както обикновено. Слязох по стълбите надолу и викнах прислужницата, която беше на смяна сега, да ми донесе закуската. Една голяма чаша пълна с кръв от същата тази прислужница. Изпих я набързо и поисках доливане. Жената взе чашата и изсипа още от кръвта си вътре. Аз глътнах всичката наведнъж, благодарих, избърсах си леко устата с една от салфетките на масата и излязох навън.
Не знаех къде точно да отида, затова тръгнах към Mystic Grill. Влязох вътре с наперената си походка и се огледах наоколо. На барчето видях моята дръжка, Елена. Изглеждаше ужасно... Но пък защо да не я подразня малко? Нали това ми е работата.
Отидох до бара и седнах на столчето до нея, като си поръчах една текила. После се обърнах към нея и казах:
-Изглеждаш, сякаш те е прегазил автобус. Какво ти е?
Тя май не беше в настроение за разговор, но пък аз не бях в настроени да спирам да говоря.
-Малко си бледа, дори за вампир, не мислиш ли?
Казах си го нормално високо, без да ми пука кой какво чува, но точно в този момент барманът дойде с поръчката ми.
-Благодаря.
Одължих малко произношението на „я“- то и по тази причина това, което казах прозвуча ужасно сладко.След като момчето се тръгна се обърнах пак към Елена.
-Нали знаеш, че не си невидима? – аз питах, но тя пак не отговори и това упражнение стана малко безсмислено – Е, май днес не сме особено разговорливи – след тези думи се обърнах и пийнах малко от текилата, която бях оставила точно пред себе си.

Заглавие: Re: Mystic grill Чет Апр 04, 2013 9:19 pm

Още щом отворих очи, разбрах че денят ми ще е пълен с приключения. Всъщност не го разбрах, ами просто нещо вътре в мен ми го прошепваше. Просто го чувствах.
Протегнах се в леглото и затворих отново очи. Не се опитвах да заспя отново, просто понякога имах нужда да затворя очи и да постоя така, без да помръдвам. Просто имах нужда да почина, да се отпусна и да помисля за това какво съм направил и какво не съм. Но определено сега не исках да мисля, затова просто станах и отидох до прозореца в стаята си. Погледнах навън. Най- вероятно отдавна бяха изгрели първите слънчеви лъчи.
Снощи когато се прибрах Елена я нямаше, така че реших да проверя дали изобщо се е прибрала. Взех черната си тениска, която бях метнал и аз не знам кога на леглото и докато се опитвах да я облека, успях да изляза от стаята си и да пропълзя някак си по коридора, докато виках с пълно гърло:
- Елена! Елена!
Успях някак си да се отмъкна до стаята и. Вратата бе широко отворена. Направих крачка напред и отново казах, този път доста по- тихо.
- Елена?
Явно изобщо не се бе прибирала. Не можех да разбера как да я укротя. Беше като буреносен облак. Идваше и си отиваше, пак идваше и пак си отиваше и така до края на света или докато някой не ми забиеше кол в сърцето.
Излязох бързо от стаята и, и тръшнах вратата. Най- вероятно ако ме беше видяла щеше да каже, че и ровя в нещата, но всъщност... нищо не ми пречеше да го направя. Но не и днес. Нямаше да си развалям настроението. Не че и то беше много добро де... бе някак си неутрално. Нито бях прекалено щастлив, нито прекалено тъжен и това определено беше добре, защото иначе винаги се случваше нещо ужасяващо.
Не понечих да отворя отново вратата на стаята на Елена и точно затова реших, че ще изляза навън. Реших че ще изкарам старата бричка от гаража и точно затова се запътих натам. Беше взела и колата, което означаваше, че все пак снощи се беше прибрала, но кога... това и аз не знаех. Трябваше да я открия, но вече ми беше писнало и затова се запътих към Mystic Grill. Можеше пък там да попадна на някоя интересна находка.
Двигателят на колата измърка няколко пъти. След това потеглих към Mystic Grill.
Веднага щом пристигнах слязох от колата и влязох в бара. Както и предполагах попаднах на доста интересна находка. Усмивката на лицето ми се разшири и с бодри крачки тръгнах към моите две недостижими жени – Катрин и Елена. Не можех да повярвам, че са заедно.
Застанах зад Елена и я хванах за раменете.
- Намерих си плюшеното мече... – погледнах към Кат – Я Катрин, какво правиш тук по това време на денонощието, да не си сбъркала мястото? – усмихнах се отново.
Опитвах се да бъда максимално сдържан и спокоен, но просто в тази компания не ми се получаваше много добре. В тази компания винаги ми се случваше нещо, за което след това съжалявах... малко.

Заглавие: Re: Mystic grill Пет Апр 05, 2013 7:31 am

Докато седях на бара, чух потропването на нечии токчета, които се приближаваха все повече към мен. В следващия момент, забелязах Катрин, която се беше настанила на съседния стол. Врътнах очи и отклоних погледа си от нея. Тя си поръча текила и благодари на барбана по този начин, който го накара да се разтопи бавно.
Въздъхнах леко и се постарах да не и обръщам особено голямо внимание. Пропусках думите й покрай ушите си, защото не исках да слушам дълбокомислени речи за това как трябвало да правя еди - какво си и еди - що си.
- Виж, Катрин, наистина не ми се говори. Имам адско главоболие, а в момента ти го увеличаваш. Ако не си забелязала, опитвам се да си възстановя изгубените спомени от вчерашната вечер. От това, което успях да се сетя, съм си прекарала доста добре, но все още не мога да разбера как съм се прибрала, така че ако не си била там, за да ми помогнеш, значи не ме интересуваш - рекох на един дъх аз с леко троснат тон.
И Катрин не беше най-лошото, което можеше да ми се случи. Тя поне ме разбираше донякъде, а другите ми приятели бяха още по-трагични. Трябваше веднъж завинаги да разберат, че старата Елена я няма и никога няма да се върне, не и докато това зависеше от мен. Сега се харесвах повече - бях по-забавна и правех много по-интересни неща. Животът ми вече не се въртеше около проблемите на другите, не се опитвах да помогна на никого и нищо, освен на себе си. Най-накрая можех да отделя малко време, за да поживея както аз исках, а не както другите очакваха.
Пресуших бутилката с минерална вода и си поръчах още една. Понечих да я отворя, когато нечии ръце бе сграбчиха за раменете. Познавах тези ръце, защото бяха докосвали всеки сантиметър от тялото ми. Това бяха хубави времена, но сега Деймън се опитваше да ме промени, а това не ми харесваше особено.
Обърнах се с досада към него.
- Ако си тук, за да ме прибереш или за да ми се караш, спести си го, защото няма да има полза - казах и поставих ръце на гърдите му. - Но, ако си тук, за да се позабавляваме както преди, в такъв случай нямам нищо против да останеш.
Усмихнах се похотливо, когато изрекох тези думи. Катрин ни гледаше осъдително с присвити очи и преценяваше ситуацията.

Заглавие: Re: Mystic grill Пет Апр 05, 2013 7:07 pm

Явно някой е препил и е пропуснал цяла една нощ. Разбирах я, много пъти ми се беше случвало. Е, след мен по принцип оставаха няколко обезглавени човечета, но на кой ми пука? Освен на тях... Това е друга тема. Аз никога на успявах да си спомня всичко, освен ако не намерех къде съм била и не отидех там. Реших, че мога да й помогна и тъкмо щях да кажа нещо но... Тогава дойде Деймън.
Плюшено мече? Тези думи ме накараха да се подсмихна леко. Както винаги беше сладък... Докато мълчеше.
-Да, Деймън, точно това става. Толкова си умен! – не ми беше ден да говоря саркастично, но какво толкова. Денят щеше да е напълно пропилян ако не се заяждах с този досадник – А ти какво правиш тук? Гониш си „плюшеното мече“?
Елена. Много, МНОГО по забавна беше станала. Сладко. Приличаше на мен.
-Ох, стига. Той си чака мрънкащата Елена. Не е достатъчно забавен, за да се осмели да те остави каквото си искаш, а какво остава и да се забавлява заедно с теб.
Обърнах се към барчето и изпих останалото от текилата. Викнах бармана отново, той ми доля, аз хванах чашата и пак се завъртях към тях.
Беше ми интересно да ги гледам така. Малко странно, но интересно. Като да гледаш себе си, с леко розова коса, отстрани. Обаче, да си призная, малко й завиждах. Имаше приблизително хубав живот с приятели, които все още се бореха за нея и я обичаха и, това, което повече ми допадаше, Деймън.
Направих същата усмивка, като нея и ако не бяха дрехите и косата, някой би решил, че вижда двойно. Седях и гледах реакцията на вампира и в същото време си мислех за когато той беше с мен. Странно как той толкова много ме обичаше и ме оставяше дори да му давам от своята кръв, а Стефан трябваше да го лъжа и въпреки всичко, малкото братче повече ме привличаше. Подсмихнах се сякаш на себе си и се върнах в реалността.
Чаках, за да разбера кой какво ще направи, като някоя клюкарка и междувременно пиех големи количества алкохол. Глътнах втората чаша на екс и поръчах още. Бях като някоя алкохоличка. По това време на деня не трябваше да се пие чак толкова много текила, но пък кръв... За нея нямаше ограничения. Изпих и тази чаша наведнъж и казах:
-Е, ще ви оставя да си оправяте семейните проблеми сами. Аз отивам ето там при онова хубавичко русо момиче.
Не че щях да ги оставя. По-скоро планирах да подслушвам от далеч, докато си пия на спокойствие. Станах от стола и тръгнах към блондинката, която беше на около четири метра от мястото, на което бях в момента и тръгвайки намигнах на Деймън.

Заглавие: Re: Mystic grill Пет Апр 05, 2013 8:44 pm

Елена както обикновено бе готова отново за свалки, приключения и още много други неща, които доста често се въртят и в моята глава. Не знам какво трябваше да направя, за да стане отново същата. Но определено не мислех да правя сека каквото и да е. Не можех постоянно да повтарям едно и също и да се опитвах да направя постоянно и непрекъснато едно и също – да я направя такава, каквато беше. Не че сегашната Елена не ми харесваше, просто сега беше същата като онази кучка Катрин, която стоеше пред мен и ме гледаше право в очите.
Пръстите на Елена преминаха през гърдите ми. Наведох леко глава и я погледнах.
- Дори не знаех, че си тук... А пък и за твое съжаление ако исках да се позабавляваме, определено нямаше да идвам тук. Щях просто да ти звънна и да съм сигурен, че ще дойдеш. – усмивката ми отново отиде в онова криво положение. Може би преди щях да я дразня с държанието си, но сега дори не знаех какво мисли и дали изобщо мисли. А пък да не говорим за чувствата.
Не знам кого заблуждаваше, че ги няма, след като всички знаехме, че този бутон, който ги премахваше, просто беше в главата ни.
Преметнах ръка през рамото на Елена и погледнах към Катрин, която ни гледаше с една усмивка, която казваше „ Не ми пука за нищо“, но всъщност и пукаше за много неща.
- Катрин... Катрин... аз гоня теб, постоянно и непрекъснато. Опитвам се да те изгоня от живота ми, но явно не ми се получава. – думите ми бяха казани с една доста злобничка усмивка на лицето, която подсказваше, че искам да удуша Катрин на място.
Все пак не можех да отрека, че ме привличаше от една страна, но беше такава голяма кучка...
Продължих да говоря този път малко по- тихо от преди.
- Тя не е такава, че да я оставя да бъде... – погледът ми се беше забил право в нейният.
Но бързо след като се врътна на токчетата си и се запъти на някъде, отново погледнах към елена. Усмихнах се, а нейният поглед оставаше все така празен. Понякога ме притесняваше... имах чувството, че никога няма да бъде отново същата. Но все пак имаше малко надежда в мен, така че продължавах да се опитвам да я подтикна да се върне обратно и да бъде пак онази Елена.
Все още не бях отместил ръката си и точно затова я подбутнах леко, отново с една усмивка, която казваше, че съм намислил нещо, но определено и аз не знаех какво е това нещо.
- Няма да я оставим тази... Катрин да се измъкне така лесно, нали?

Заглавие: Re: Mystic grill Съб Апр 06, 2013 7:43 am

Беше заавно да гледам как Катрин и Деймън се заяждаха помежду си. Обикновено това беше много интересно, защото си разменяха доста остроумни, саркастични коментари, но сега сякаш и двамата си бяха глътнали езиците и просто не им се получаваше. В стремежа си да ме върнат обратно, бяха станали доста по-скучни, а Деймън наистина ме изненадваше с това загрижено поведение. Отнасяше се към мен все едно съм малко дете, което трябва да бъде наглеждано, за да не направи беля.
Добре де, признавам, че държанието ми понякога наподобяваше детското, но той трябваше да се отпусне малко. Когато аз бях скучна и твърде чувствителна, размотавах се с брат му и не се интересувах от купони, Деймън беше човекът, който ми показваше как да се забавлявам, а сега...изглежда, беше обратното.
- Аххх – въздъхнах възмутено аз, - какво ти става?! Не можеш ли поне за секунда да спреш, да се огледаш и да проумееш, че старата Елена я няма и няма да се върне, а след това да покупонясваме!
След тези думи на лицето ми се изписа похотлива усмивка, а очите ми се срещнаха с неговите. Слезнах от стола и лицето ми отново придоби сериозно изражение. Надигнах се леко на пръсти, колкото да приближа лицето си повече до неговото. Поставих ръце на врата му и бавно го придърпах към себе си. Деляха ни само сантиметри. Свежият му, топъл дъх, галеше нежно кожата ми.
- Деймън, липсваш ми – прошепнах и го целунах съвсем леко. – Но ако продължаваш да се опитваш да ме промениш, ще ме загубиш завинаги.
Казвайки това, се отдръпнах от него и го погледнах в очите. И на него не му беше лесно, но нямаше да му позволя да манипулира живота ми в свой интерес.
- Деймън, просто си признай, признай пред себе си, че ме харесваш повече така. Защо се влияеш от брат си? Кога започна да го слушаш? Не беше ли преди ти човекът, който ми казваше да се забавлявам? Сега искам същото от теб – рекох и хванах ръката му, - забавлявай се.
Усетих миризмата на кръв във въздуха. Стрелнах поглед към Катрин, която се хранеше от една млада, руса девойка. Усмихнах се на себе си и се насочих към нея, без да обръщам повече внимание на Деймън.
- Ще има ли малко и за мен? – попитах аз и се усмихнах. Настаних се до красавицата и бавно впих зъбите си в кожата й. Кръвта затопли гърлото ми, а след това цялото ми тяло. Катрин се отдели от нея, като ме остави и аз да се нахраня. Усетих, че съм поела твърде много кръв и момичето ставаше все по-безжизнено в ръцете ми. Оставих я и погледнах към шала й, който лежеше до нея. Увих го около шията й, а след това я погледнах в очите и казах:
- Сега ще си отидеш у вас и няма да помниш нищо от това, което се случи току що.
Тя не каза нищо, а само си взе чантата и излезе през вратата на Грила. Усмихнах се леко, докато я гледах как бавно си тръгва, без да подозира какво й причинихме.

Заглавие: Re: Mystic grill Нед Апр 07, 2013 7:05 pm

Отидох при красивото русо момиче и й казах да не страхува е да не вика, а след това впих зъби в шията й. Кръвта й беше топла и сладка, не като горчивата животинска, която ми беше до болка позната. Все пак до сега бях на диета, обаче нещо не се получи между мен, Бамби и Бъгс Бъни. Тогава почнах диета "Прислужница",но не трябваше да пия твърде много, за да не ги изхабявям прекалено бързо. Беше по-добре от животните, но пак ме оставяше леко гладна и започнах да ям някакви случайни хорица по улицата. Няма нищо лошо, стига да не ги убивам. Нали?
Сърчицето на момичето запомваше да бие все по-бързо и вече звучеше сякаш ще избухне. Това обаче само ме караше да искам да пия повече. Започнах да хапя още по-силно. Блондинката започна да отслабва и аз отпуснах захвата си. Точно тогава се включи и Елена. Тя изглеждаше по-гладна от мен, за това я оставих да се храни на спокойствие и застанах до Деймън.
-А ти няма ли да се присединиш? Не е толкова забавно без теб.
Казах тези думи с един много миличък гласец, като се вгледах в очите му. Бях готова да пофлиртувам малко.
-Знаеш ли, липсваха ми сините ти очи. - казах аз, подължавайки да гледа към тях, а после допрях пръстче до устата му - И меките ти устни. - сега преместих погледа си малко по-надолу и се притиснах в красавеца пред себе си. - Ммм. - измърках като котенце - И мускулестото ти тяло.
Размечтах се. Замислих се за доброто старо време с нас двамата. В леглото. Без дрехите си. Как телата ни се допираха. Правила съм доста грешки, но тази с него и брат му. Явно е вярно, че най-много искаш това, което не можеш да имаш. Усещах как се онасях в мисли, а не обичах, когато това се случваше.
-Какво се случи с нас, Деймън? Преди ме обичаше толкова много, помниш ли?
Пак погледнах към прекрасните му очи. И после... После изведнъж се надигнах и го целунах. После се отдръпнах малко и зачаках за реакция.

П.П. Съжалявам ако е много късо или имам много грешки, но го писах от телефона...