След месец в Бар "Allure" - Ерджин и Джена

Ерджин четеше книга и пиеше сутрешното си кафе. Прочиташе страница, по страница и разлистваше лист по лист, а кафето все повече намаляваше. Малко след като го изпи остави книгата на стъклената масичка и стана от черният диван. Отиде до прозореца и се загледа в позеленелите дървета и тревички. Навън огряваш горещото Слънце. Ерджи се усмихна. Качи се в стаята си. Тази нощ не бе спала особено много за това легна на леглото. Включи телевизора и като за миг бе заспала. След няколко часа се бе събудила вече от съня си и стана от мекичкото си легло. Погледна в часовника и установи, че е преспала целия ден. Стана и отиде до голямото огледало в стаята й. Беше по дрехите от сутринта. Отметна бретона си назад и отиде в банята, но преди това се сети, че и трябва хавлия. Върна се в стаята си и отвори гардероба, от който извади една хавлия. Върна се в банята и се съблече все си един дълъг душ. Облече хавлията си. Изсуши косата си и облече една черна рокличка. Реши да иде някъде другаде. Не й се стоеше вкъщи. Все пак утре има ден за преспиване. Среса косата си, сложи малко грим и все една малка черна чантичка. В нея сложи телефона, ключовете от вкъщи и някакви пари. Излезе и заключи вратата. Тръгна пеша по тъмните вече улици едва огрявани от нощните лампи. След половин час вече беше в един от клубовете. Настани се на една от масите и си поръча уиски. Завъртя леко глава и в полезрението й попадна на една жена. Изглеждаше й позната. Взе напитката си и пристъпи до нея. След това попита:
- Джена?
Изглеждаше й доста позната и най - вероятно това беше тя. Ерджи никога не бъркаше физиономиите на хората или съществата, в случая.

Деня беше огромна разочарование за Джена и тъй като все още нямаше какво да я предпазва от слънцето, го прекара още по-скучно. Беше ужасно гладна и не можеше да заспи, нито пък да излезе и да се нахрани, а в такива моменти вампирските й сетива се изостряха, включително и слуха. Чуваше всичко онези коли от главната улица, пред която се намираше мотела, в който живееше червенокосата. Този шум я подлуди и просто нямаше търпение да стане вечер и да излезе навън, просто да се съживи малко … така де, очевидно имаше предвид в преносния смисъл.
Облече се не толкова в неин стил, но все пак не искаше хората да я познаят, така че сладката тъмно червена рокля с широка поличка, която стигаше почти до коленете й, май не бе никак лош избор. Към нея добави и красиви високи обувки, а малката чантичка беше задължителен аксесоар. И веднага щом слънцето залезе, Самърс вече беше по улиците, чудейки се къде точно да отиде. И разбира се, избра възможно най-мрачното заведение, чието осветление нямаше да дразни очите й, но май ето това беше лошия й избор.
- Ерджин? – възкликна уплашено, когато видя младото момиче и се огледа притеснено, за да види дали е сама.
Първо Тайлър, сега и тя. Беше минал цял месец, откакто момчето пазеше тайната й, но май тя самата се издънваше прекалено често. Трябваше наистина да започне да подбира местата, на които излизаше, защото с тава зачестяване на срещите със старите познати, до една година всеки щеше да е разбра, че е жива. Не можеше да допусне това, така че щеше да направи всичко възможно, за да задържи устата на момичето затворена.

Джена се беше стреснала от Ерджин и я огледа притеснено. В главата на Ерджи се забиха сума ти въпроси. Като например как е оцеляла, Джена? Нали беше мъртва? И така нататък. Изключи паниката от главата си, но не пропусна и да зададе въпроса, който и Джена най - вероятно очакваше да получи.
- Не беше ли мъртва какво стана?
Попита Ерджин с някакво притеснение в гласа, макар че вече беше изключила паниката това не й пречеше да зададе такъв въпрос. В момента беше доста объркана и едно обяснение няма да е от лоша полза. Може би в този момент се усещаше това как Ерджи е доста притеснена. Чувстваше, че сякаш в този момент всеки може да прочете мислите й. Дори без да ползва дарба. И двете знаеха какви въпроси се въртят в главата на Ерджин.